Жадувана близост

        Това, което ми се случи надмина границите на представата, която имах за света. Ще се върна на   1991 година. Тогава по една случайност научих, че има живот след смъртта. Отначало си помислих , че това са небивалици. Смутих се от факта, че  в продължение на седмица се натъквах на статии, на разговори все на тази тема.  Не вярвах. Не исках да повярвам. Не можех да си обясня, как има хора да вярват в” Живот след смъртта”. Бях толкова скептично настроена, че бях готова да споря и да оборвам „ противника”.  Палих се. Размахвах ръце. Спорих. Но темата ми се натрапваше всеки ден.  Някой спомена” Медитация”. Какво беше Медитация”? Впечатлих се от разказа на мои близки, че чрез медитация може да откриеш невидимия свят. Всичко това ме смути и реших да проверя. Питах, какво е медитация и как мога да постигна това, което силно пожелах. Да науча. Да видя. Да пипна. Всеки вдигаше рамене. Или отбягваше въпроса. Трябваше сама да намеря отговорите, а те бяха много. Когато искаш нещо с цялото си сърце, когато си готов, тогава вселената отваря своите врати за теб. Явно след голяма съпротива бях готова за това. Вселената отвори невиждани двери за мен. Връщах се от работа  и минах през книжното пазарче, по него време книгите се продаваха зад градския часовник в градинката във Варна- моя роден град. Разсеяно разглеждах наредените книги по разпънатите маси. Изведнъж погледа ми попадна върху бяла корица с големи черни букви Медитация. Просто нямах думи от радост. Взех книжката в ръце. Беше тънка като брошура, но аз усетих че ще намеря отговора на това, което глождеше душата ми. Купих я веднага и се прибрах в къщи. Децата ми бяха малки. Съпругът ми не се заинтересува от книгата, която бях купила. Нямах търпение да заспят всички. Прочетох на един дъх книгата. Жадувах да достигна по- бързо до истината. Книгата съдържаше упражнения.  Първа стъпка броене от 100 до 1 цяла седмица  в легнало положение по гръб, после от 99 до 1 и така докато стигнеш от 5до 1. Указанията и подробностите  за навлизането в нивата беше написана подробно от автора.  Всичките упражнения ми отнеха 6- 7 месеца.  За някои хора може и да е по бързо, но аз успях да вляза в първите нива  много трудно. Бях упорита. Споделях всяко мое постижение с групата от пет човека,  за която съм писала и в други разкази. Жадувах близостта на невидимия свят. В един момент ми се разкриха чудни светове. Виждах странни светлини. Сънувах цветни сънища. Пътувах в миналото и бъдещето. Любувах се на минали животи. Откривах хора от миналите си животи в този живот. Ограничих се в разказите, защото хората не възприемаха моите открития. Никой от моите близки не възприемаше невидимия свят. Настройваха се срещу мен. Упрекваха ме .  Неможеха да приемат промяната в мен. Трябваше да се крия. Записвах по някое изречение в една тетрадка за да се успокоя от видяното. Бяха вълнуващи 3-4 години.  Първите ми контакти бяха смайващи.  Започнах да чувам глас, който ме напътстваше. Молех се на Бог . Ходих на работа. Гледах децата си. Исках да бъда безупречна домакиня,  майка и съпруга. В същото време жадувах за контакт с невидимия свят. Една вечер след полунощ, когато бях заспала дълбоко чух дълбок мъжки глас. „ Стани искам да говоря с теб!” в просъница станах и за да не събудя съпруга си отидох в хола. Настаних се удобно във фотьойла и през притворените си мигли видях светлина във форма стълб да се издига към тавана. Ококорих очи разсънена. Стълба се превърна в пара а от там изплува мъжка фигура на един известен актьор и певец,  който беше починал преди известно време. „ Какво искаш?” попитах аз. „ Незнаех, към кого да се обърна.”- каза той „ Какво искаш?” безстрашно го попитах отново. По него време четох една книга, любима книга Биографията на един Йогин от Йогананда така, че не се уплаших от появата на този търсещ дух. Той искаше да се превъплъти търсеше помощта ми. Аз незнаех на къде да го насоча.  Поговорихме. Той ми каза, че се скита из земята и търси подходяща  жена, която да го роди. Аз не бях подходяща имах две деца и нямах желание за друго дете. И така след кратък разговор той си замина. Бях поразена от неговата поява . Имах групата от 5 човека жадуващи, като мен за близост с невидимия свят. Разказах им за тази необикновена среща. 

…

    Не си спомням дали беше събота или неделя.  Сутринта миех чиниите, защото вечерта ме домързя да  ги измия. Мислих за моя близка роднина, която от дълго време боледуваше. Предния ден научих от дъщеря ѝ братовчедка ми, че  здравето ѝ значително  се е  подобрило. Приплаквах чиниите на мивката, когато усетих зад гърба си топлина и лек шепот. Обърнах се с пяна по ръцете. Пред очите ми се издигаше пара във форма цилиндър до тавана.  Не се появи образ. Само шепота се усили. „ Дойдох да се сбогувам с теб! ” ” Коя си ти?”- попитах,  но парата се стопи. Развълнувана прибягах до стаята и погледнах стенния часовник. Часът беше 10 без 15. Избързах ръцете си с книжна салфетка. Постоях известно време без да зная, какво да правя. Телефонът зазвъня неистово. Стреснах се. Вдигнах слушалката. Отсреща с треперещ глас братовчедката ми съобщи, че майка ѝ е  починала преди малко в 10 без 15 часа.  На следващия ден отидох на погребение.  Наоколо цареше тишина . Хората носеха цветя. Сбогуваха се с жената в ковчега. Вчера тя се сбогува с мен.

…

       Минаха месеци, а може  и година. Много неща ми се случиха през това време.  Една вечер коленичела  в хола се молих да получа прозрение. Да открия второто си Аз. Молих се дълго и упорито, когато изведнъж ме заля ослепителна светлина. Огледах се. Около мен на пода се очерта  светещ кръг, като на сцена. Пред очите ми изневиделица израсна стълб от пара,  сгъсти се. Видях очертанията на мъж с дълга бяла  роба  обсипана с искрящи звезди, около талията  препасан със  златен колан.   Сребристата му коса обгръщаше раменете му. Не успях да видя лицето му. Изпаднах в транс. Нищо не попитах. Мъжът не проговори. Не ми каза нищо. Бях поразена. Бях възхитена. Изпитах странно благоговеене. От него лъхаше спокойствие. Постоя известно време пред мен. После изчезна.  Парата се разпръсна. Светлината, която ме обгръщаше изгасна. Тъмно и пусто.  Останах дълго  коленичела на пода останала без дъх от видяното. Кой беше този мъж и до ден днешен се питам. Дали беше ангела ми хранител, или незнам… може би… Жадувах за близост с невидимия свят. Докоснах се! Вярвам!