Докоснати светове

       Там в безкрая има много светове. Чудни светове. Неподозирани. Незнайни. Безупречни. Тягостни.  Измъчени. Зли. Прекрасни. Съществуват планети. Съществуват звезди. Съществува един безкраен свят изпълнен с живот. Аз исках да се докосна, да се потопя в този  безкраен свят незрим за повечето хора. Изпълнена от желания. Изпълнена с надежда. Изпълнена с копнеж да открия истината.  Тази истина, която да ме накара да повярвам в невидимия свят. Молих се всяка вечер. Молих се, когато всички заспиваха в къщи. Когато тишината обгръщаше нощта ,  лягах по гръб в  леглото в другата стая. Отпусках се.  Затварях очи. Потъвах. Изпадах в медитация. В един определен период от време изживях невероятни моменти. Докоснах се до незнайни и невиждани  светове.  Пред очите ми се калбяха на дипли  различни форми, различни цветове. Изпълваха съзнанието ми с феерия. За първи път, когато това ми се случи  се увличах по книгите на един известен дизайнер Пако Рабан и неговите опитности в окултното.   Затворих очи и изпаднах в медитация. Всеки път беше различно. Този път за моя изненада излязох от тялото си. Полетях към тавана. Видях как лежа на леглото с отпуснати около тялото си ръце. Сребърна нишка свързваше мен с душата ми, която се носеше във въздуха. Поисках да видя други светове. Понесох се между звездите видях млечния път. Чух вселенска музика. Както се реех без посока изведнъж се отзовах  в една кръчма с приглушена оранжево- червеникава светлина, в помещението се виждаха  дълги дървени маси, на дървени пейки седяха и се веселяха шумни компании. Приближих се до тях. Те не ме виждаха. Мъжете пееха, размахваха оживено с ръце. Когото се вгледах в лицата им открих, че повечето са писатели, художници и хора на изкуството. Един от присъстващите се открояваше с буйния си  и невъздържан нрав. Огромният  му ръст впечатляваше. Гръмогласен и развихрен удряше халбата бира по масата.  Пееше надвиквайки другите. Този мъж – много известен писател отдавна не беше между живите , а и останалите също.  За жалост аз не харесвах стила му. Не се интересувах от биографията му. Нищо не знаех за него. Повъртях се още известно време в кръчмата.  Развеселени мъжете  не ме виждаха. Трябваше да се махна от  тук.  Побягнах. Върнах се в тялото си с гръм и трясък. Излязох от медитация.  Не можех да стана. Чувствах се скована и зашеметена от видяното. Постепенно се размърдах и дойдох на себе си. На следващия ден, като по чудо по телевизията говориха за писателя, който видях в кръчмата по време на медитация. Разказваха за неговия буен и неподражаем нрав,  за пиянските му истории и многото  жени очаровани от неговия чар, няколкото му брака и нехайното му поведение дори и в писането. Очарована от преживяното си спомням все още  с умиление   това мое бягство от реалния свят.

      Ще  разкажа още една история отново повлияна от книгите на Пако Рабан. Той описваше една своя опитност, която  аз пожелах с цялото си сърце. Исках да видя мигът на моето раждане, както той е видял.  Да  това се случи веднъж в една моя медитация. Видях образа си в едно огледало. Усещането ме изпълваше във възторг. Отражението ми ме гледаше с големи сини очи на мил и усмихнат младеж облечен в бяла риза и странно сако от миналия век, незнам може и от друго време, светло кестенявата му коса леко пригладена завършваше с къса опашка вързана на тила с черна панделка.  Приличаше на студент имаше интелигентен вид.  Този образ бях аз. Както се любувах на себе  си чух, че някой  ме извика. „ Бързо, бързо жената ражда! Приготви си!” За, какво трябваше  да се приготвям? Засуетих се.” Бързо, че жената ще роди мъртво дете!” Свих се. Видях, как тялото ми се превърна във светеща топка и полетя на долу. Видях земното кълбо. Приближавах се със шеметна сила. Видях очертанията на океаните, моретата,  реките, държавите. Не мислих в този миг. Приближавах се.  Стремях се към целта. Зашеметена душата ми се шмугна в нещо топло меко и влажно. Усетих болката  моята и на жената, която трябваше  да ме роди. Стори ми се толкова тясно и хлъзгаво. Стиснах очи. Тъмно.  Изведнъж ме заля светлина. Изплаках от болка. Чух някакъв женски глас да казва „ Браво! Здраво момиченце!” Разочаровах се.   В отражението на огледалото видях младеж , а сега момиченце.  Погледнах лицето на младата жена. Тя плачеше от радост поемайки малкото повито вързопче - аз.  Беше рано сутринта понеделник в шест часа и двадесет минути. Родих се. Излязох от медитация. Желанието ми да видя своето раждане се осъществи. Имах много и различни преживявания през този период  от  време. Ходих  из различни нива  в отвъдното. Срещах се с различни духове.

     Това, което искам да разкажа  е много особенно. Продължавах с молитвите. Влизах в различни светове по време на медитация. Молих се на Бог, на Ангелите, на Архангелите. Бях ненаситна да виждам и да чувам. Това не ми се отразяваше много добре на здравето. Излъчването на енергията ми, дразнеше околните. Трябваше да се грижа за децата си за домакинството за съпруга си . По него време ме уволниха от музикалната книжарница ,в която работих близо двадесет години.  Уволниха  всички. Затвориха книжарниците.  Трудно си намирах работа за два –три месеца. После за дълго оставах в къщи. После пак за по две- три- четири години и пак без работа.  Труден период. Ходене по мъките Последно, за което ще разкажа е за това,  което  ме отказа от медитациите, от окултната група от пет човека, която посещавах и която след промяната се разпадна. Всичко това се случи в една нощ , когато по време на молитва видях ослепителна светлина, толкова силна , че едва не изгубих съзнание.  Сърцето ми биеше учестено. Задъхвах се. Не можех да помръдна. Трябваше ми дълго време докато дойда на себе си. Едва преглъщах. С мъка се изправих, когато светлината изчезна. Едва се добрах до мивката. Наплисках лицето си с вода. Дишането ми се нормализира. Легнах си и дълго не можах да заспя. Сутринта имах много време. Взех вестника да чета и видях написаните редове, на места буквите проблясваха, като бели светещи лампи.  Полудявах ли незнам. Наистина, когато прочетох светещите букви носеха особенно послание.  Или трябваше да живея земния си живот или трябваше да се отдам само на окултното. Не можех да зарежа децата си семейството си, не можех да ги лиша от внимание и любов. Сега се моля умерено. Не съм изгубила вярата си. Докоснах се до невидимия свят. Докоснах се.Трябваше да живея земния си живот.  Аз не вярвам. Аз знам, че има живот след смъртта.