- Виж! Виж,  момичето с червената коса! Исках да ти я покажа! Виждаш ли я?-  кльощавия млад мъж с хлътнали бузи и дълъг нос посочи с пръст  през стъклото на сладкарницата  нежната фигура на  девойката, която минаваше по улицата- Погледни колко е красива! Перфектна е!

        - Не успях да я видя добре. Трябваше да ми я покажеш по- рано.  Да, има стройни крака, виждат се от късите панталони. Гъвкава талия и червена дълга коса. Перфектна е отзад. Не видях лицето ѝ. Ама косата ѝ е боядисана с ярко червена боя не е естествена  макар, че е буйна на едри вълни.

     - Какво знаеш ти приятелю. Тя живее в жилищния блок  срещу моята  квартира. Твърде съм беден за нея.  Наблюдавам я всяка вечер,  когато не е дръпнала пердетата. Апартаментът ѝ е  богато обзаведен.  Има богат приятел, оплешивяващ и пълен,  като теб и е може  би е по висок от теб, но със сигурност е по нисък от мен. Има черен джип и съм я виждал да се качва  заедно с него и потеглят нанякъде. Ревнувам разбираш ли!-  дългоносият отпи от кафето си и зарея поглед навън. Момичето зави зад  ъгъла изчезнала от погледа  им- Ех приятелю откакто я видях съня си изгубих. Тя ме побърква. Искам я в леглото си ама…

       - Защо не я заговориш щом толкова си хлътнал по нея?- въз пълничкия отпи от кафето си  отчупи парче от пастата с вилица и поднесе към устата си  сдъвка  хапката глътна я с наслада.  Розовите му бузи се разтресоха. – Ти си строен и висок може да те хареса.

      - Говориш глупости. Висок съм и леко прегърбен. Ама,  като се замисля,  какво му харесва на оня тантурчо. Не съм ти казал,  как една вечер се напих зверски,  добих смелост,  издебнах един живущ от нейния блок да набира кода и да  влиза през входната врата и аз след него. Изкачих  на бегом стъпалата до петия етаж ,където тя живее и хоп на звънеца. Звъня си аз продължително . Тя отвори. Какво да ти кажа истинска фея от приказките с тези разпуснати червени коси до талията с късо черно халатче.  Просто бонбон. А очите ѝ брат ми едни такива големи гримирани едното синьо,  а другото зелено с пастри точици. Като магьосница. Повярвай ми онемях. Тя ме погледна въпросително и аз на един дъх и изпях  всичко.  Казах ѝ колко я харесвам! Казах ѝ колко я желая! И какво ли още не помня. Тя се засмя с най- красивия смях, който бях чувал. Вярваш ли ми, когато ми тресна под носа вратата  изтрезнях. Останах дълго пред вратата , засрамен и унижен. Сега я наблюдавам. Тя не се досеща за това. 

      - Ама ти си бил голям глупак! Трябваше да ми кажеш по рано. Щях да ти помогна. Ако искаш ще я отвлечем с моята кола и в моя апартамент. Знаеш, че е  прилично е обзаведен. Тя няма, къде да мръдне. След това ще ти е благодарна и кой знае може и да ти стане гадже.

     - Ех, приятелю незнам! Няма да посмея. Чувам нейния смях. Чувам трясъка на вратата.  Хайде да тръгваме. Изпи ли си кафето? Аз моето го  изпих. Може да тръгваме. Дано не са ни чули момичето,  което продава тук и оня елегантен костюмиран възрастен мъж,  който си пие кафето в ъгъла. Добре, че няма други посетители.

    - Помисли над  моето предложение!

    - Не, недей!  Глупаво е! Няма да те слушам!

       Двамата се изправиха почти едновременно. Бутнаха столовете без да ги върнат на мястото им. Оставиха чашите от кафе и чинийките от пастите на масата.  Не казаха нито благодаря нито довиждане на момичето, което стоеше зад витрината със  сладкиши и торти. Елегантният мъж с прошарена коса ,останал сам  в ъгъла пред  чаша кафе проследи момичето.

       - Казвам се Христина викат ми Тина. А вие от скоро виждам, че  идвате  да си пиете кафето тук?- тя забърса масичката със книжна салфетка и прибра чашите и чиниите - Тези двамата са голяма досада. Често идват тук. Не мога да разбера,  как може да се надява този дългия  Вики да го хареса. Първо  родителите ѝ са много богати , а той е един безделник , до колкото знам се хваща тук и там на работа живее отсреща в таванско помещение. Приятелят му има постоянна работа до колкото знам,  неговите родители от село му помагат. Вики има собствен апартамент, пълничкия   мъж с джипа е неин брат.  Какво ще кажете?

       - Не ги слушах,  какво говорят. Имам свои грижи. Пенсионирах се преди няколко месеца. Съпругата ми почина малко след това. Децата ми работят в чужбина. Съвсем сам съм.  Обмислях, какво да правя с живота си.  Бях юрисконсулт.  Бях добър. Почти нямах загубено дело.Обичах работата си. Аз живея наблизо. Мисля да отворя моя адвокатска  кантора. 

  - Незнам!- Тина повдигна рамене и се захвана да мие чашите и чиниите – Вики е много красива видяхте ли я? Тези червени коси. Е наистина тя ги боядисва но много ѝ  отиват на бялото лице. Има много красиви очи и пълнички устни малко чипо носле. Не си е правила пластична операция. Прилича на холивудска актриса. Любезна е. Възпитана е. Винаги е усмихната. Не е горделива. Разговаря с мен, сякаш съм ѝ приятелка. Много се разприказвах ще искате ли нещо друго.

      - Не, не  искам нищо. Кафето ми е достатъчно. Почти не видях момичето с червените коси. Тук от ъгъла не се вижда добре, а и аз мислех за друго. Трябва да тръгвам. Бяхте много любезна. Стига ми едно кафе на ден. Утре ще дойда пак. Беше ми приятно Тина. Довиждане.

     - Довиждане!- Тина проследи с възхищение стройния елегантен мъж, който излезе от сладкарницата- До утре.-  прошепна тя.

…

      - Не ви попитах предния път за името господине.- Тина сновеше около масите в сладкарницата, подреждаше столовете останали разхвърляни след нехайни клиенти.

     - Името ми е Мирослав Златанов!

   - Хубаво име! Харесва ми! Радвам се, че дойдохте. Нямаше ви няколко дни!

    - Имах малко главоболие. Бях настинал. Може ли един чай този път. Ще ми дойде добре.

    - С удоволствие! По това време масите са празни изберете си, която поискате.

     - Не, ще седна в ъгъла. Това ми харесва.

     Тина се зае да направи чай.  Поднесе му каничка гореща вода , чаша с пакетче чай , резенче лимон и няколко пакетчета захар.

       Мирослав Златанов наля горещата вода в чашата. Изстиска лимона в златистата течност. Скъса пакетчето захар и го изсипа вътре. Разбърка с лъжичка. Отпи с удоволствие.

     - Билков чай, любимия ми!

    - Вие чухте ли!- Тина го гледаше развълнувано, кафявите ѝ очи го стрелкаха с особен блясък.

    -  Нищо не съм чул!

    - Ето пише го във вестника!- Тина  завря нос  между страниците- Ето вижте  тук го пише.

      - Тина спри! По добре ми кажи, какво се е случило.Не съм си взел очилата.

     - Помниш ли   дългия и пълничкия,  които бяха седнали на  масата до прозореца оня ден.- Тина премина на ти без да забележи това-  Извършили са убийство. Тука пише има подробности. Предната вечер са нападнали Червенокосата Вики. С една черна найлонова торбичка  са я издебнали в тъмното минали са зад нея и са и я нахлузили на главата ѝ. Тя се съпротивлявала. Една съседка чула виковете ѝ. Съседката изскочила на балтона. Светнала лампата и ги видяла да я качват в багажника на колата. Съседката им викнала , но те не я чули и отпрашили нанякъде. Съседката  бързо се обадила на 112, но докато дойде полицията. Изгубили следите на убийците.  Някакъв случаен турист обикалял из местността Аладжата и открил покрита с шума тяло.  Видял стърчащи неестествено червени обувки  всред натрупани клони.  Отдалечил се  повървял всред  дърветата на гората и пак се върнал. После от любопитство раздърпал клоните и видял стройни крака отметната червена пола и се уплашил. Обадил се  на 112. Полицаите пристигнали веднага. Откарали трупа на Вики  в Моргата. Съседката била добър свидетел . По нейното описание ги открили . Иван Бакърджиев- Дългия и Тодор Горанов- Сивия имали досиета за дребни нарушения.  Двамата си признали. Изнасилили я и я убили по най -зверския начин. Захвърлили я и я покрили с клони. Пише, че се води следствие. Дано ги осъдят до живот. Заслужават смъртно наказание. По късно ще има нови подробности. Така пише във вестника.

      - Съжалявам за Червенокосата. Не успях да видя лицето ѝ. Жалко за младостта ѝ.

       - Беше студентка по медицина втора година. Отличничка. Мечтаеше да помага на хората. – Тина се обърна към вратата в момента, в който влязоха три приятелки гласът ѝ потрепера,  когато ги попита- Какво ще обичате.

         Поръчаха си кафе и пасти. Щастливи и жизнерадостни трите момичета седнаха на същата маса до прозореца,  където скоро бяха седяли двамата убийци.

  Адвокат Златанов се заслуша в кръшния смях на момичетата. Замисли се за живота. Днес си тук а утре може да те няма. Вдиша дълбоко въздух. Трябваше да се живее ден за ден. Разсеяно се загледа в една блъскаща се в прозореца муха търсейки свободата.