- Обичам те! Обичам те!- шептеше тя заровила лицето си в гърдите му.

- Какво казваш?- той я стисна в прегръдката си така, че изпукаха костите ѝ.

Хвана   раменете ѝ  и я целуна по челото. Тя повдигна лице. Очите им потънаха в синева. Устните им се сляха в дълга целувка.

- Какво каза?- попита я отново той.

              - Ще се качиш ли при мен? Апартамента е мой! Живея сама! Имам бяло вино! Може да пием по една чаша! Искаш ли?

               - Може би друг път! Ако искаш утре! Ще дойда… Ще те взема от работа утре. Ще ти сготвя. Ще те стопля. Искам всичко да е както трябва.  Ще бъде романтично. Ще запаля свещи. Ще посипя леглото с розови листенца.

- Можем и сега, при мен!

              - Не сега! Не съм готов! Утре!!! Скъпа Ирина повярвай, утре!  Знаеш ли аз се интересувам от Астрология. Направих хороскоп за нас. Не ми се сърди! Аз вярвам в съдбата. Незная, какъв урок трябва да получим двамата, но нямаме общ път заедно. Звездите го показаха. Изчислих… Не искам да те нараня!  Харесвам те много, но ние се познаваме едва от една седмица. Усещам,  че сме много близки. Сякаш се познаваме от сто години. Хубаво ми е с теб.

- Щам ти е хубаво с мен, ела сега! Не ми се чака до утре!

- Недей ме изкушава! Ще си повикам такси! До утре! Повярвай ми! Ще дойда и ще те взема от работа!

               - Вярвам ти!- прошепна тя разочаровано и се отдръпна от него.

Таксито дойде. Тя го проследи с очи. Той ѝ махна през прозореца и потегли. Сърцето ѝ се сви до болка. Незнайно защо очите ѝ се напълниха със сълзи. Сякаш се сбогуваше с него за винаги. Притисна с ръце разтуптяното си сърце и се прибра в апартамента си.

На следващия ден нетърпеливо му звъня няколко пъти по телефона, но никой не ѝ вдигна. Работният ѝ ден премина мъчително. Чакаше го пред вратата на офиса половин час, но той не дойде. Разтроена се прибра в къщи. Направи си триъгълни сандвичи с масло,  шунка и малко зелена салата. Пусна телевизора. Готвеше се да отхапи сандвича, когато чу говорителката по новините да съобщава нещо, което прикова вниманието ѝ в телевизионния екран.

-Уважаеми зрители снощи при пътен инцидент е загинал нелепо  известния спортист Захари Захариев.  Таксито, в което е  бил,  е било блъснато от един пиян и наркотизиран шофьор на джип, който е оцелял. Шофьорът  на таксито е в болница в тежко състояние, а Захари Захариев е починал намясто.

Ирина остана с отворена уста. Хвърли сандвича в чинията и избухна в неистов плач. Отначало без сълзи. Пищеше. Чуваше думите му.” Вярвам в съдбата… Съдбата… Съдбата. ..Утре… Утре… Близки… Близки… Близки… Ще посипя леглото ти с рози…Рози… Рози. Нямаме общ път заедно.”

Нямаше утре. Нямаше днес. Нямаше никога. Той беше мъртъв. Очите ѝ се напълниха със сълзи. Вече не пищеше, само хлипаше. Сълзите ѝ се стичаха по бузите неспирно.  Той беше мъртъв. Изтощена  от мъка заспа. Той се яви в съня ѝ. Подаде ѝ ръка. Тя я пое и полетяха в небесната шир. Показа ѝ звездите, млечния път. Слушаха музиката излъчена от небесните свери.” Ще съм винаги до теб! Ще те пазя! Ти си моята сродна душа.”- ѝ шепнеше в ухото. Пътуваха дълго и се отзоваха в една просторна поляна обсипана с цветя. Приближиха се до една малка къщичка. „ Ще живея тук известно време в преддверието, където трябва да видя грешките си и да се уча.” Тя го чуваше ясно. Запомняше всяка негова дума. Той я въведе в къщичката. Горящата камина осветяваше романтично стаята. Трапезата беше отрупана с ястия. Леглото сияеше отрупано с листенца от рози.  Алармата на часовника иззвъня.  Ирина отвори очи. Главата я болеше. Направи си кафе и излезе на балкона. Там, отсреща спряна до тротоара стоеше черна кола. Върху мръсното задно стъкло с един пръст беше нарисувано сърце. Послание  от отвъдното. Той беше някъде там. Беше ѝ дал своето сърце. Беше ѝ обещал да я пази. Тя го почувства около себе си. Сякаш ѝ нашепваше” Обичам те!”