Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2021 22:44 - Пресечна точка
Автор: blagaboneva Категория: Забавление   
Прочетен: 199 Коментари: 0 Гласове:
0




        Водата от душа се стичаше на струйки по косата, раменете,  изваяните форми на мускулестото му тяло. Правеше пътечки между  пухкавите облачета от пяна полепнала по кожата му. Той прокара пръсти по буйната си чуплива коса, прекара ръце по цялото си тяло и спря кранчетата.  Парата около него се разпръсна. По запотените  стъклата на душ кабината потекоха сълзи. Той открехна вратата. Изтръпна от студ. Кожата му настръхна.  Подаде рака и грабна хавлиената кърпа от закачалката.  Попи с нея първо косата си после се зави с нея. Потрепери и прибяга с боси крака до спалнята. Топлината от парното го съживи. Хвърли хавлията на пода. Бързо облече бельо си, навлече през главата си вълнена фанела. Обу маркови дънки.  Косата  на мокри фитили   докосваше раменете му. Грабна сушиара.  Включи го в контакта. Струята топъл въздух се завихри около главата му. Кестенявата му коса затанцува вихрен танц.  Когато приключи с сушенето се погледна в голямото   огледало  поставено по средата на двете вратички на гардероба. Дооформи косата си  с гребена. Сините му очи заблестяха от удоволствие. Напръска се със скъп парфюм. Облече палтото си. Обу ботуши. Нахлупи мека шапка. Заключи луксозния си апартамент и излезе на улицата. Навън пети февруари го посрещна със снежни улици и редица от коли  затънали в преспите сняг. Студът погали ушите му. Целуна лицето му. Потрепери от студ и вдигна яката си. Колата му се мъдреше близо до входа покрита със сняг. Нямаше време да я чисти. Днес навършваше тридесет години. Чувстваше се окрилен. Забърза към метрото. Радостни тръпки преминаха по цялото му тяло. Студът допълнително повиши настроението му. Днес си взе почивен ден!  Още вчера запази маса в един  ресторант по  Витошка за да отпразнува довечера с колегите си и Даниела приятелката му юбилея си. Искаше, да почувства цялата красота на този специален ден. Не усети, как влакчето на метрото спря на централна спирка. Свикнал с тълпата от хора забърза към изхода.

            - Животът е Кучка!-  изкачвайки стълбите на подлеза, чу зад гърба си нечий глас.- Животът е скапан! Животът е Кучка!- повтори.

        Хората се бяха изнизали.  Спря се за миг. Обърна се бавно. Само на няколко крачки от него върху три стъпала лежеше човек. Мръсните му дънки скъсаното изгубило цвят яке и изтрити маратонки му придаваха един странен призрачен вид. Нахлупената шапка с козирка скриваше брадясалото му лице. Държеше ръката си напред обхванал пластмасова чашка за просия. Може би друг път щеше да отмине, но този път се спря и се върна до излегналия на стълбите човек, който повтаряше една и съща фраза.

           - Какво те прихвана човече! Какви ги приказваш! Животът е прекрасен!

    Човекът се размърда. Повдигна глава. Мирослав се вгледа в топлите кафяви очи на младежа.  Наведе се и му подаде ръка.

             - Ела с мен! Днес е щастливия ми ден! Ела с мен! Ще направя нещо за теб! Името ми е Мирослав Найденов, а твоето? Не ме гледай с недоверие! Хайде ела!

       Младежът се понадигна.  Изправи се. Разкърши схванатите си рамене и тръгна с него.  Двамата излязоха от подлеза и тръгнаха по  главната улица.  Спряха се пред една витрина със скъпи мъжки дрехи.

            - Вихър Костадинов!- Мирослав го погледна озадачено- Това е името ми.

     Влязоха в магазина. Продавачката ги изгледа критично. Отвори уста да протестира за облеклото на младежа готова да го изгони, но Мирослав махна с ръка и тя замръзна.

        - Извинявайте, че нахълтваме така в магазина! Моля ви огледайте го и му изберете дрехи по негов размер!  Първо бельо после някакви подходящи дънки,  вълнена  фанела и шапка подобна на тази. Продавачката се засуети. Постави върху щанда поисканите дрехи.

       - Надявам се, че няма да ги пробва. Прекалено е мръсен. Ще изцапа дрехите.

      - Не се притеснявайте! Разчитам на вашия вкус и преценка. Колко ще струват.

       - В брой или с карта ще платите?-  какво ли я интересуваше, нали без много усилие продаде скъпа стока.

       - С карта! - каза Мирослав.

   Продавачката сгъна и постави всичко в черен найлонов плик с надписи. В следващия магазин купиха маркови маратонки. Направиха още няколко дребни покупки и  след около час се върнаха в апартамента на Мирослав.

         - Това е моето жилище! Съблечи се и се изкъпи! Докато си в банята ще изхвърля старите ти дрехи.

      Вихър се огледа наоколо. Някога и той живееше в такова жилище. Понечи да каже заучената фраза „ Животът е к…” но се спря. Набързо съблече дрехите си и влезе в банята. Колко отдавна не беше се къпал.  Топлата вода се спусна по главата и тялото му, като нежна милувка. Мирослав нахлузи на ръцете си гумени ръкавици  и набута в найлонова торба за боклук всичките мръсни изпокъсани дрехи на младежа.

       Минал през фризьора с нова прическа и гладко избръснат Вихър изглеждаше, като  манекен от модно списание с новите дрехи и маратонки. Ухаеше на скъп парфюм.  Заведението, където решиха да обядват беше полу празно.  Седнаха на маса близо до прозореца. Услужлива келнерката пристигна и им подаде менюто.  Поръчаха  пълното обедно меню. Супа, ядене и десерт.  Вихър се нахвърли като невидял. Бързаше, гълташе и се оглеждаше.

           - Извинявай!- погледна към Мирослав дъвчейки голям залък хляб.- Не съм ял от три дни!

          - Не се притеснявай! Днес е щастливия ти ден!

         - Защо направи всичко това за мен? Ти не ме познаваш!  Защо?

         - Днес е моя рожден ден- юбилей. Животът за мен е прекрасен  не е „ Кучка”, както го нарече. Реших да ти докажа, колко може да бъде хубав света наоколо.  Сега аз ще питам защо просиш?-  след обилния обяд пиеха кафе за финал.- Разкажи ми за себе си! Мисля да ти помогна,  но трябва да зная всичко за теб!

          -Незная от къде да започна…  Бях единствено дете на заможни родители, поне така си мислих. Живеехме в хубаво обзаведена къща. Имахме кола. Учих в престижно училище до десети клас. После дойде нещастието. Помня, как директора влезе в час по математика и ме извика навън. В коридора ме прегърна през рамо.  Мълча известно време.  Чудеше се, как да ми го каже.- големите топли очи плувнаха в сълзи, посегна за салфетка и изхлипа, изсекна се и продължи.-  Родителите ми бяха  катастрофирали. Загинали на място. Беше истински  шок. От тук нататък започнаха моите нещастия. Намерих се в Ада. Разбираш ли!  Нямах родители! Нямах роднини. Нямах никого. Бях съвсем сам. Големия заем изяде къщата. Колата също покри някои сметки. Останах на улицата. Пратиха ме в сиропиталище. Там завърших средното си образование. След, като се дипломирах започнах работа в строителството. Приятелите бяха ме изоставили. Работих няколко месеца и ме уволниха. Нямах, с какво да платя квартирата си и ме изгониха. Принудих се да прося. Бях гладен. Изгубих мечтите си. Бях силен ученик.  Исках да следвам. Вече няколко месеца съм в това положение. До днес, когато те видях красив и елегантен забързан за някъде. Усетих, как живота ме е прецакал. Как едни живеят добре, а други не. Нямах никаква представа, че ще ме чуеш. Проклинах живота си. Проклинах съдбата си. – очите му пресъхнаха. -  Защо реши да ми помагаш? Защо?

      - Твоят глас ми напомни на някого!- Мирослав се загледа през прозореца потънал в далечните спомени.

      - На кого?- дълго мълчаха.

      - Твоят разказ ме развълнува много. Нямах намерение да ти разказвам за това, което ми се случи преди много години. Колебаех  се… На никого не съм разказвал за това.. . Тежи ми… Когато чух твоя глас във подлеза… Гласът  ти събуди в мен  мъчителни  спомени… Глас далечен и скъп… Ти ми напомни,  за  моя по- малък брат. Твоите очи  поразително приличаха на неговите кафяви очи. Твърде болезнено е за мен. Бях на десет, а той на шест.  Всяко лято почивахме на море. –Мирослав отпи от кафето  си, замълча за миг.-  Него ден гневните вълни на морето заливаха брега с буйна ярост. Водата прииждаше и се отдръпваше побесняла, побеляла в своя луд танц.  Двамата с брат ми се чувствахме опиянени от шума на  морето.  Слънцето напичаше. Гореше гърбовете ни. Опиянени  от цялата приказна гледка не послушахме родителите си и се хвърлихме през глава във водата. Вълните ни погълнаха. Нагълтах вода и загубих съзнание. Когато отворих очи брат ми лежеше до мен… Аз плюех вода… Той не дишаше… Имаше много хора. Аз бях жив, а той не… Години наред…  Чувствам вина. Когато те видях, изникна пред очите ми този спомен заровен дълбоко в сърцето ми.  Решението ми дойде спонтанно. Трябваше да ти помогна в името на брат си. Трябваше да изкупя вината си.

         - Но ти си бил само едно дете!

       - Да, но не послушах родителите си. Това ми тежи и сега. Мисля да ти помагам и за напред.  Ще ти  намеря подходяща работа.   Ще се запишеш в университета, както искаш.  Ще направя всичко за теб,  все едно си моя по- малък брат.  Когато си купих апартамента,  ми се полагаше  таванско помещение вместо маза. Не го ползвам.  Ще ти го дам без да искам наем. Ще ти дам пари и ще го обзаведем. Когато имаш възможност,  ще ми ги  върнеш.

       - Ти си моят Ангел пазител!- през сълзи каза Вихър- Ще оправдая твоята добрина!

     - Не мисля, че съм Ангел! Просто живота ме срещна с теб! Две линии пресечени в една точка! Чувал ли си за пресечната точка на съдбата.  Това е…Тази вечер ще празнувам с приятели рождения си ден. Поканен си! Сега можем да отидем на кино, после ще се разходим до вечерята с моите приятели… Ще отпразнуваме моя рожден ден. Ще се опознаем…

 

 

 

     

           

 

   

        

     




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blagaboneva
Категория: Забавление
Прочетен: 36613
Постинги: 42
Коментари: 0
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031