Как да се измъкнеш от Ада

       Мъжът се закашля. Лицето му лъсна от пот. Капките избили на челото му се уголемиха. Набъбнаха. Криволичейки на тънки  струйки се стекоха надолу по сбръчканото чело. Достигнаха до гъстите  прошарени вежди. Капнаха върху миглите  и се смесиха със сълзите му. Той протегна ръце. Хвана перилото на малкото балконче на къщата. Стисна с всичка сила дъската. Кокалчетата на пръстите му побеляха. Изхлипа. Тялото му се разтресе в конвулсии. Мислите му блуждаеха.  Плачеше. Намираше се в истински Ад. Имаше чувство, че никога няма да преодолее тази болка. Днес в 12 часа на обяд погребаха съпругата му. Жената, с която 30 години споделяше радост и мъка. Хвърлиха ковчега в изровената дупка. Безжалостно. Безумно. Безсмислено.  Няколко пияни гробари издърпаха въжетата и хвърлиха пръста отгоре. Безчувствени.  Даде им парите за услугата.  Засмяха се доволни. Услугата. Каква услуга. Какви идиоти. Душата му ридаеше. Безпомощен. Самотен. Съкрушен. Роднини и приятели поставиха цветя на гроба ѝ. Мразеше ги. Обвиняваше целия свят. Безумци. Защо тя?  Не можеше ли да е някоя друга. Не тя. Не… Не…  Не искаше да я изгуби. Положи много усилия. Цяла година и половина се бори заедно с нея да преборят рака. Коварна болест. Нямаше прошка.Нямаше пощада. Бяха закъснели с лечението. Тя мина през операция, лъчетерапия, химиотерапия. Косата ѝ опада. Отслабна с 20 килограма. Фигурата ѝ се смали. Нищо не остана от хубавата усмихната и лъчезарна жена- неговата съпруга. Всичко това премина пред очите му. Грижеше за нея. Надяваше се да оздравее.

    Три дни не докосна храната. Отчаянието го стисна за гърлото.  Мислите му блуждаеха. Жаждата за живот се губеше някъде. Знаеше, че трябва да се стегне. Някъде там в дълбините на душата знаеше. Знаеше , че времето лети. Стаите опустяха. Слънцето пареше. Вятърът сковаваше мислите му.  Ненавиждаше всичко. Целият свят се кискаше. Дърветата се зъбеха със голите си клони. Самота. Тази самота сковаваше кръвта във вените му. Потътри крака и стигна до банята. Погледна се в огледалото. Не позна образа появил се срещу него. Брадясал. Зачервени очи. Тъмни сенки около очите. Побелял по слепоочията. Остарял от мъка. Пусна кранчето с вода. Наплиска лицето си. Трябваше да се съвземе. Трябваше да продължи. Животът…  Нямаше го ведрия смях на съпругата му Цвета. Запознаха се в университета. Бяха щастливи и влюбени. Ожениха се след дипломирането. Имаха късмет, че ги разпределиха в едно училище. Той учител по литература и български език, а тя  учител па история и география. Професията ги вдъхновяваше. Обичаха децата, но неможаха да имат свои.  Не им беше писано да чуят бебешки смях , бебешки плач. Училището стана техния свят. Учениците. Живееха за тях. Работата ги погълна. И след това болестта. Тази коварна болест. Отне му всичко. Отне му Цвета.

     Мъжът  се  изправи. Отново се погледна в огледалото.  Трябваше да се стегне. Учениците го чакаха. Изпъна гръб. Грабна самобръсначката и започна да се бръсне. Представи си,  как  учениците от неговия клас  го питат”-  Господин Станчев, ще изпитвате ли днес...” Ръцете му се разтрепериха. Трябваше  да се съвземе. След, като се обръсна, отново наплиска лицето си с вода. Въздъхна. Отиде в хола седна на дивана и отвори лаптопа пред себе си. А. Петров във Фасебоок беше поместил, нещо което веднага го заинтересува. Той знаеше, но все пак. С големи букви пишеше НАЙ СТАРАТА ПИСМЕНОСТ В СВЕТА. Продължи да чете- ” Българите имат писменост преди 1200 год. Отначало се смятала, че е руническа или Руни/Куни. После я наричали пожаревиц или преведено-  Жарене на скалите.  Съвременната Българска азбука е произлязла от древните Български писмености. Българското писмо е открито, по различни  места населявани  от българи. „ За буквите” произведение  от Черноризец Храбър отбелязва, че Българското Рунно писмо е служило за гадание. Най- старата книга в света е древния Български епос „ Чулман Толгац „ написан 6000 преди новата ера и разпространена от Българския поет Кубан Баян 154 години  преди новата ера… „

   Мъжът продължи да чете.  Очите му пробягваха по написаните редове. Увлечен от текста забрави всичко около себе си. Можеше да се зарови в стари ръкописи да открие древни записи… Хрумна му да напише книга за Българските букви, за Българската писменост и изчезналите думи в съвременния български език. Това щеше да го отдалечи от жестоките  страдания по изгубената любима жена.

…

      Есенното слънце тъжно надничаше през прозорците на класната стая.  Някои от момчетата стояха в единия ъгъл на стаята и обсъждаха нещо. Други се замерваха с хартиени топчета. Трети стояха по чиновете и прелистваха учебниците. Момичетата на групички клюкарстваха за модата и любовта. Надяваха се да имат свободен час. Шум и глъчка. Вратата се отвори. На прага застана учителят по литература и български език. Изведнъж тишина. Учениците побързаха да седнат по местата си.

        - Здравейте ученици!

         -Здравейте господин Станчев!- класът се изправи.

        - Седнете ученици!

        - Нашите сърдечни съболезнования! Съжаляваме за загубата на съпругата ви!- ученикът от първия чин отиде при учителя и му подаде букет цветя- За съпругата ви от целия клас,  Госпожа Станчева беше добра с нас.

      - Благодаря ви ученици! Ще поставя цветята на гроба ѝ, когато отида на гробищата!- една сълза набъбна в крайчеца на окото му и  се плъзна надолу, избърса бузата си с два пръста – Днес няма да изпитвам! Извадете тетрадките!  Прочетох нещо интересно и реших да го споделя с вас.

   Учениците притихнаха. Затаиха дъх. Очакваха с интерес, какво ще им каже учителя. Той говореше увлекателно. Винаги ги вдъхновяваше.

        - Прочетох,  че Българската писменост датира от преди 12000 години. Порових се из библиотеката и интернет. Открих интересни сведения за буквите, за  начина, по който са се писали, и как са се променяли през вековете. Съвременната писменост е съвсем различна от древната. Думите също са се изменили. Едни са изчезнали от Българската реч и са се заменили с нови по - звучни.  Бих ви разказвал с часове за това, но реших да ви задам задача. Бих искал да потърсите  старинни думи. Да ги запишете. Да образувате изречения. Да опишете значението на думата и да я напишете в два варианта. Съвременна и древна. Надявам се, че разбрахте. Може да намерите една дума или повече и да ги включите в изречения. Сега отворете тетрадките и напишете заглавието” Забравен език”. Това ще е задачата ви за следващия път.

      Учениците притихнали  наведоха глави над тетрадките и записаха заглавието. Звънецът обяви края на часа. Господин Станчев стана взе  учителския  дневник  под мишница.

       -Благодаря за цветята! - взе ги в другата ръка- Довиждане,  ученици! Помнете задачата! До понеделник.

          Момчетата и момичетата затвориха тетрадките и станаха на крака.

        - Довиждане,  господин Станчев!- отдъхнаха си, беше последния час за днес.

       Учителят излезе от стаята. Вратите на класните стаи се отвориха. Коридорът зажужа,  като в кошер.  Учениците тичаха. Блъскаха се. Шумяха.  Смехът им удари  ушите му. Мъката го стегна за гърлото. Трябваше да избяга. Да се скрие от света. Забърза. Почувства се, като в лабиринт избягвайки полета на учениците. Влезе в учителската стая. Колегите го погледнаха мълчаливо. Постави учителския дневник на масата. Облече якето си. Сбогува се с колегите и напусна училището.  Трябваше да занесе цветята на гробището. Може би утре - в съботния ден. Вървеше безцелно. Тъгата го сграбчи. Преглътна болезнено.  Отново спомените изплуваха пред очите му. Неусетно се отзова в Морската градина. Хладният  въздух и мириса на морето го освежиха. Седна на една пейка пред Морското казино. Загледа се в тъмното, в далечината. Морето шумеше и заглъхваше отекваше в съзнанието му. Нещо мекичко и топло докосна глезена му. Отначало не обърна внимание на нежното докосване потънал в своите мисли. Но това докосване го пробуди в реалността. Погледна в краката си. Напрегна очи. Едва го различи в тъмнината. Малко треперещо котенце. Наведе се и го взе. Беше толкова малко и треперещо. Заемаше малка част от дланта му. Измяука. Показа малките си остри зъбки. Дожаля му. Решението му дойде внезапно. Ще го вземе със себе си. Ще се грижи за него. Няма да е сам. Докосна го с показалеца си по главичката. Погали го по гърба. Усетило закрила малкото котенце замърка. Внимателно го обгърна с шепи. Изправи се и забърза към къщи. Живееше наблизо. Утре ще отиде до близкия зоомагазин ще купи всичко необходимо за котки. Бързаше. Бързаше. Когато стигна до къщата бързо отключи входната врата. Котенцето затоплено спеше на дланта му. Постави го внимателна на дивана в хола и побърза към кухнята. В хладилника се мъдреше бутилка с малко прясно мляко на дъното. Намери малка чаена чинийка. Поколеба се. Дали малкото коте можеше да яде от чинийка. Спомни си, че в аптечката в банята има капкомер. Трябваше да  нахрани малкото същество. Засуети се. Накрая влезе в хола и погледна към дивана. Малкото коте го гледаше с  жални големи сини очи. Измяука. Козинката му беше дълга и пухкава в сиво и бяло. Трябваше да му измисли име. Момченце или момиченце. Усмихна се за първи път от много време. Пухка или Пухчо. Ще му мисли утре. Седна до него и го взе в скута си. Наля в чинийката прясно мляко. Постави я върху коляното си. Малкото котенце се настърви. Лакомо залочи. Накрая изблиза и последните капчици мляко. Той постави малкото котенце между две възглавници на дивана. То се сви на кравайче и заспа. Добромир Станчев се отправи към спалнята.

      …

     - Ученици , седнете!  Има ли отсъстващи?

   -  Господин Станчев няма отсъстващи!- момичето със сплетените плитки падащи на гърдите му се изчерви.

   - Да започваме тогава. Справихте ли се със задачата, която ви дадох предния път? Забравен език.

   - Даааа!- всички отговориха в хор.

    - Кой ще е пръв!

   - Аз! Аз!  Аз!-  всички вдигнаха ръце.

 - Добре ученици! Нека да е подред на номерата! Първи номер! Ученици не ставайте от чиновете! Първи номер,  каква дума си намерил? Прочети ми! Какво си написал?

  -Думата е рάча- значението на думата е „желая, искам, пожелавам,  или склонявам”

   - Написал ли си изречение с тази дума!

  - Да, Господин Станчев! Изречението е „ Аз, искам да говоря”, използвах значението на думата”искам” и се получава  „Аз рάча да глагὸля” използвах и втора дума глагὸля  означава говоря. Получава се странно звучене на изречението

  -Справил си се много добре!   Антон  пиша ти отличен за старанието!

  - Сега Боряна, какво ще ми кажеш ти?

  - Аз дълго се рових из интернет и си избрах три думи първата е „Мάтица – майка, корито, легло на река”, много различни значения. Аз избрах „майка”.  Другата дума е”зάник” означава” залез или привечер”, избрах „залез”. Третата дума е „ мърва- гореща пепел или дребна жар” . Изречението, което съставих е следното”Майка ми погледна към залеза, после се наведе над огнището и разрови дребната жар с ръжена.” Изречението със старинните български думи е следното” Мάтица погледна към зάник, после се наведе над огнището и разрови мърва с ръжена”. Това е Господин Станчев!

   -  Браво! Чудесно си се справила със задачата! Отличен! Сега Васко. Какво си написал?

  - Аз  искам да ви кажа Господин Станчев, че се спрях на две думи. Първата е „ стѝден,  означава срамен” и „убὸг- беден, мизерен, беден на фантазия, посредствен.” Изречението, което съставих е следното” Той се срамуваше, че е беден.” И „ Той се стѝден, че е убὸг. Някак странно ми звучи изречението със старинните български думи.

     - Добре! Радвам се, че веки един от вас се е постарал! И на теб пиша отличен! Галя твой ред е! Какво си написала?

    - Аз, Господин Станчев избрах две думи. Едната е” наὸрлен- настръхнал, наежен, наперен”, а другата е „нежѐли- отколкото, камо ли” . Изречението е следното” Беше настръхнал от ужас, отколкото да се почувства щастлив”ето и старинната версия „ Беше наὸрлен от ужас, нежѐли да се почувства щастлив”.

     -  Останаха десетина минути до края на часа. Последно за днес Галин , какво ще ни кажеш?

   - Аз Господин Станчев избрах само една дума „ мѝгър - означава нима” и изречението е следното” Нима той е красив?”, „ Мѝгър той е красив?” това успях да напиша.

     - Справил си се добре! Отличен и на теб! Доволен съм от това, че сте се постарали! Следващия час ще продължим.

Звънецът извести края на часа. Господин Станчев взе учителския дневник под мишница прибра тефтера,  в който си водеше записки и напусна класната стая. Учениците наскачаха възбудени и щастливи.

      Господин Станчев остави дневника  в учителската стая. Не дочака другите учители. Облече набързо топлото яке и излезе навън. Свечеряваше се. Забърза по улицата за дома. Знаеше, че малкото коте го чака в къщи.  Мина през Зоомагазина и купи няколко котешки консерви и най -хубавите гранули. Почти тичаше по улицата. Усмихваше се. Когато отвори входната врата малкото коте го посрещна скачайки от радост. Той се наведе и го взе в ръце. Малка шепичка живот. Сърцето му се изпълни с радост. Целуна го между ушичките. Светна лампата и се загледа в малкото пухкаво същество. Сякаш в ръцете си държеше пухкави облаци в сиво и бяло. „Като небето”-  помисли той. Скай. Името му е Скай.

    - Вече си има име! Скай!- погали го по гръбчето и го постави на земята. 

    Мъжът побърза. Съблече се. Отправи се към банята. Наплиска лицето си. От един шкаф от кухнята извади синя пластмасова чинийка постави малко от пакетчето храна. Котето усетило миризмата  замяука. Той постави чинийката на земята и сипа вода в една кутийка. Котето лакомо ядеше. Той го наблюдаваше с умиление. Когато малкото същество облиза чинийката, пи от водата мъжът се наведе и го взе. Гушна го до гърдите си и му заговори.

      -Ти Скай не знаеш много неща. Аз преди да те намеря се чувствах много отчаян. Самотата ме убиваше след смъртта на моята любима съпруга.  А сега ти си тук! Имам учениците си.  Имам теб. Днес моите ученици  много ме зарадваха. Бяха много усърдни. Бяха се постарали. Бяха изпълнили отлично задачата,  която им поставих. Зная,че ти не ме разбираш. Но това няма знамение. Казват, че времето лекува болката. Аз незнам. Може би ще мога да живея така. Може би ще успея да се съвзема. Ще работя усилено. Ще забравя!

    Малкото коте мъркаше силно, свило се затоплено в шепите му. Болката не беше отминала.  Той се отправи към хола. Отвори лаптопа. Седна на стола очаквайки да светне екрана. Появиха се иконките. Намери програмата за писане. Отвори празен лист готов да започне да пише. Постави малкото коте в скута си. То се уви като кравай и заспа. Написа заглавието „ Забравен език” имаше много идеи. Надяваше се да предизвика интерес в читателите и особенно в тези, които се интересуваха от Старобългарския език.

      Изминаха три месеца. Господин Станчев завърши книгата. Успешната презентация го накара да се чувства безумно щастлив. Книгата започваше с исторически данни за Прабългарите, за възникването на Българската писменост , за Българските букви, за думите изчезнали от Българския речник сега, за съвременните думи и сравнение със старите. Неговите ученици се гордееха с неговите успехи.

   Той живееше. Усмихваше се. Дишаше с пълни гърди.  Болката се беше скрила дълбоко в душата му. Мислеше да напише нова книга. Животът му принадлежеше.