Отражения
Това се случи в далечната 1991 година. Уволниха ме. Тръгнах да си търся работа. След пет месеца в централната улица в град Варна , откриха универсален магазин. Започнах работа на щанда за платове. Стоките се получаваха от Китай, Корея, Дубай и други страни. Продавах прекрасни платове. Имаше голямо разнообразие от многоцветни и пъстроцветни тъкани, пясъчни коприни, габардини, агнешка вълна, кадифета . Изведнъж по дланите на ръцете ми се появиха малки рани после се уголемиха. Често кървяха. В продължение на много месеци търсих лечение. Различни лекари на кожни болести ми изписваха лекарства. Пиех таблетки, биеха ми инжекции, мажех се с различни мазила. Ходих и при една природо лечителка. Тя приготви мехлем. Измазах го, но не ми помогна. За зла участ ми се развали пералнята и трябваше да пера на ръка. Домакинството в къщи ме затрудняваше. Носих найлонови ръкавици. Ръцете ми се изпотяваха и се влошаваха. Продължавах да работя на щанда за платове. Лекарите смятаха, че това се е получило от чувствителната ми кожа към боите използвани за боядисване на платовете, но дали беше така никой не можеше да каже със сигурност. По него време се увличах от окултни науки. Събирахме се пет човека споделяхме свои опитности, четяхме молитви, правихме медитации. Бях писала в преден разказ, че развих телепатия. Странни неща ми се случваха, не мога да отрека. С медитацията енергията на човек се засилва. Молитвата променя мисълта. Чувствах се окрилена изпълнена с надежда за по- хубав живот. Всеки един от петимата имахме различни преживявания споделяхме си и се радвахме, като малки деца. Един ден вървях по улица Генерал Колев мислих за раните по дланите си. Изведнъж чух в главата си нежен глас” Ще те излекувам”. Огледах се. Наоколо нямаше жива душа. Спрях се зашеметена.” Погледни надолу!”. Погледнах в краката си. Отместих поглед и видях близо до оградата на Хуманитарната гимназия едно растение с големи листа пет броя приличаха на лапад. Наведох се и чух същия глас” Откъсни ги! Сокът ще излекува раните ти!”Послушах. В ръцете си държах мъхести сочни листа покрити със сребристо зелени власинки. Повърхността им напомняше на кадифе. Така и не разбрах, как се нарича това растение. Съхраних листата в хладилник. Започнах да си мажа дланите със сока от тези листа. След месец раните се затвориха и след още толкова дланите ми минаха. Благодарих многократно на невидимия свят, че ми посочи растението, което излекува ръцете ми. Дълго имах белези по дланите си. Сега лявата ми ръка е напълно гладка, дясната все още има едва забележимо удебеляване.
Ще разкажа още една случка, която остави много силно въздействие върху мен тогава. Слънцето отиваше към залез. Стоях сама в дневната. Имах бяло пухкаво кученце( не съм сигурна в породата) имаше клепнали карамелени уши, карамелено петно на гърба и най- пухкавата опашка извита и докосваща гърба му. Имаше най- черните изразителни очи и черно носле. Често разговарях с него. То ме разбираше. Този ден бях в къщи. Кученцето ми се засуети неспокойно и изскочи на десет метровия ми балкон. Започна неистово да лае и да ме вика навън. Изскочих след него . То беше полудяло. Бягаше от единия до другия край на балкона и проглушаваше с лая си квартала, сякаш ми казваше да погледна нагоре към небето. В мига, в който погледът ми потъна във феерията от облаци моето кученце легна в краката ми и се укроти. Залезът на слънцето обагряше облаците по един причудлив начин. Розовото се приливаше в оранжевото, побелелите облаци блестяха по края с огнени очертания. Сивото и черното се открояваха всред буйни пламъци от цветове. Затаила дъх наблюдавах отражението на залязващото слънце избухнало пред възторжените ми очи. Лекият ветрец промени очертанията на облаците. Оранжевото се струпа в средата. Черното се изтегли на тънки линии и очерта картата на България. Всичко около нея заблестя в жълта и червено. От дясната страна зад очертанията където се намира Черно Море се струпа черното и се образува змейска глава с отворена уста с изплезен език. Зад лявата граница се появиха две църковни кубета едно до друго с кръстове отгоре. Зад Дунава се изрисува камбана и буква Х. Под южната граница не се виждаха фигури. Най- впечатляващото беше средата, там където се намира Стара Планина. Проточи се огнен мост, който минаваше от единия до другия край. Две фигури на мъж и жена се появиха от дясно на ляво хванаха се за ръце и бавно тръгнаха по моста. Когато стигнаха да границата облаците се разпръснаха. Картината се разпадна оставайки нежни очертания от всички нюанси в розово, избледняващо червено, оранжеви очертания върху белите облаци. Картините се меняха пред смаяните ми очи. Ветрецът разпръсна облаците . Небето се избистри. Синьо с леки розови нюанси премина към сиво. Небето потъмня. Слънцето залезе. Кученцето ми стана протегна се разтърси буйна бяла козина и влезе в къщи. Стоях няколко минути зашеметена от видяното. Онемяла влязох в дневната. Запалих лампата. Набързо взех първия попаднал в ръцете ми химикал. Намерих лист хартия. С разтреперана ръка започнах да рисувам видяното на небето. Сърцето ми биеше учестено. Устните ми трепереха. Сълзите ми напираха да капнат. Преглътнах и завърших рисунката.
На следващия ден побързах и отидох при нашия ръководител – Гуру, както го наричахме в групата . Показах му рисунката и той даде следното тълкувание. България я очакват тежки изпитания . Главата на змея са черните сили, църквата и духовното развитие на хората ще помогнат за разчистването на злото. Камбаната и буквата Х е известие от Христос. Мъжът и жената хванати за ръка са символ на любовта , която ще възтържествува и ще спаси света. Цялото обяснение на Гуру ме удовлетвори. Много време мина от тогава. Групата ни отдавна не съществува. Все още се вълнувам спомняйки си за приказните моменти от този период от окултните ми увлечения.
