- Не ми говори! Не! Неискам да те слушам!
- Ева, чуй ме!
- Престани! Не ти вярвам! Искаш да ме убиеш ли? Престани!
- Колкото и да не искаш да ме чуеш… Радостин е гей! Той ми го каза!
- Не ти вярвам! С Радостин бяхме интимни приятели цели две години! Имахме мечти. Щяхме да се женим. Ти искаш да се откажа от него, за- защото ти искаш аз да излизам с теб! Аз още го обичам!
- Не се залъгвай, повече от година той учи в София и не ти се е обаждал. Престани да ми обясняваш, че той ще се върне при теб! Повярвай ми! Искам да те поканя на среща. Погледни ме, по -добър съм от твоя Радостин! Имам престижна професия. По висок съм от него. Имам собствен апартамент, кола. Бих искал да те опозная, а и ти мен. Моля те помисли си?
- Няма какво да мисля! Не искам да излизам с теб, докато не разбера истината! Не ме придружавай до работа! Върви си! Остави ме намира!- слънцето заслепи очите ѝ.
- Ева, почакай! Имаш телефония ми номер. Ако размислиш… Обади ми се! Не бягай!- прошепна Младен разочаровано- Не ме оставяй така насред улицата.
Ева задъхана стигна до вратата на магазина, в който работеше. Зарови из чантата си, докато намери ключа за решетката. С треперещи ръце отключи вратата и влезе в не много голямо помещение. Светна лампите и се огледа. Всичко изглеждаше наред. Рафтовете блестяха от чистота. Кутийките с различни парфюми и скъпа козметика стояха наредени в стройни редици. Посрещнаха я с нежно ухание. Метна чантата си на стола зад щанда и избърса с опакото на ръката си появилите се сълзи в очите ѝ. Не вярваше на Младен. Наистина Радостин не ѝ се обаждаше, но да е гей не вярваше. Измъчена от съмнения извади телефона от задния джоб на тесните си светло сини дънки. Набра номера на Радостин. След шестото позвъняване нежен женски глас любезно ѝ обясни, че обаждането ѝ ще бъде предадено. Трескаво включи фейсбук и се загледа в различните постове. Плъзна пръст по екрана. Това я успокои. Зачете се в една статия за любовта. Тъкмо се канеше да седне на стола зад щанда, когато телефона в ръката ѝ зазвъня. Радостин ѝ се усмихваше от екрана. Сърцето ѝ подскочи. Изпита странна болка.
- Ало! Ало! Ева, търсила си ме? Аз съм от два дни тук във Варна. Искаш ли да се видим?- чу познатия глас.
- Искам…
- Ти… предполагам, че работиш в магазина, както преди?
- Да, както преди…
-Довечера ще дойдем да те вземем от магазина! Приготви си! Ще те заведем на някое приятно местенце!
- Добре! – промълви, не попита нищо, споходиха я смесени чувства.
- Тогава, чао! До довечера в седем нали!
- Да!- тя чу пращене, той беше затворил.
Ева дълго гледа в екрана. Толкова много искаше той да ѝ се обади. Толкова много. А сега… В гърлото ѝ заседна буца. Нещо плъзгаво и гадно пропълзя по тялото ѝ. Едва дочака седем часа. Набързо подреди магазина. Излезе навън и заключи.
- Ето ме тук!- чу зад гърба си познатия глас- Искам да те запозная с моя приятел.
- Здравей, Ева! Много съм слушал за теб. Аз съм Златин.
Ева се обърна. Младият мъж с брадичка катинарче ѝ се усмихваше със снежно бели зъби. Радостин стоеше до него с до болка познатите сини очи. Изтръпнала от вълнение подаде ръка първо на мъжът, когото обичаше още. След това на Златин.
По късно в ресторанта край морето се чуваше оживения им разговор и кръшния им смях. Поръчаха морски дарове, видове пържена риба, пържени картофи и свежи салати. Бирата се лееше до насита. Ева имаше много въпроси но не смееше да ги зададе. Радостин извади о джоба на дънките си кутийка с тютюн или нещо друго. Сви цигара. Запали я и вдъхна. Изпусна дима. Сви още една цигара и я подаде на приятеля си.
-Искаш ли да направя и на теб цигара?- обърна се към Ева- Това е висококачествена трева! Опитвала ли си?
- Не съм опитвала никога! Ти знаеш, аз не пуша!- искаше да го пита „ Гей ли си”, не посмя.
- Може би се чудиш защо не съм ти се обаждал?- отгатнал сякаш напиращия ѝ въпрос каза без да се колебае. - Трябваше по рано да ти кажа… аз съм гей! Златин е моя официален приятел! Когато отидох в София в университета се запознах със Златин. Влюбихме се… - устата му избълва дим.
Сладникавия мирис на трева опари ноздрите ѝ. Погледна доволната му физиономия. Замечтания му поглед, спрял се на лицето на мъжа до него. Радостин не подозираше нищо. Изпълнен от егоизма на влюбения. Дори не можеше да си представи колко много я заболя. Не се досети колко огромни бяха усилията ѝ да се усмихва. Сърцето ѝ се задави от кървави сълзи. Той се обърна. Потъна в очите ѝ. Сякаш зарови в мозъка ѝ. Зениците ѝ не подсказваха, колко е наранена душата ѝ. Колко много я болеше.Устните ѝ едва забележимо трепнаха.Преглътна. Стисна чашата бира с ръка. Закри с дълги мигли очите си. Взря се в дългите си изкуствени извити красиво нарисувани нокти. Разговора затихна. Кръглата луна се показа зад къдрави облаци. Усетил напрежение във въздуха Златин стана.
- Ще отида да потопя краката си в морето!- никой не го спря.
- Не ми се сърдиш нали!- Радостин се протегна и издуха поредното кълбо дим…- Имаше ли в магазина много клиенти днес. Направи ли голям оборот!
Тя поклати глава. Какви ѝ ги гореше той? Не виждаше ли, че това я убива! Не чувстваше ли той това. Усети кожата си мръсна. Душата си осквернена. Искаше да потъне в дън земя. Да се скрие в миша дупка. Да ближе дълбоко отворилите се рани в сърцето. Толкова много я болеше. Идваше ѝ да крещи. Искаше да го удря, където свари. Той погуби мечтите ѝ. Златин се появи. Беше намокрил краката си . Усмихнат седна при тях. Ева остави на масата полупълната чаша бира. Побутна я. Изправи се. Приглади дънките си. Отметна коса. Хвърли десет лева на масата. Двамата мъже я загледаха учудено, замаяни от тревата която изпушиха.
- На къде?- едновременно попитаха.
- Забравих! Имам спешна работа! Извинете! Чао! Не ме търсете повече!
- Чао!- двамата се спогледаха.
- Какво ѝ стана!- Радостин си сви нова цигара.
- Не го мисли! Жени! Кой може да ги разбере!- целунаха се леко по устните.
Ева излезе от ресторанта залитайки. Беше отвратена. Мечтите ѝ рухнаха. Ушити ѝ заглъхнаха. Тишина. Хората вървяха покрай нея. Смееха се. Музиката гърмеше от заведенията покрай морето. Тишина. Седна на една пейка за да се съвземе. Тишина. Тишина. Колко беше стояла на пейката безпаметно, не помнеше. Изведнъж светът си дойде на мястото. Музиката закънтя в ушите ѝ. Обгърна я смеха и глъчката на тълпата от хора. Извика такси. В къщи, се хвърли по лице в леглото си. Зарови глава във възглавницата. Трябваха ѝ много години за да се върне към живота.
