-Идвам! Спри да звъниш!

        Влади обу чехлите набързо и хукна към външната врата. Звънеца продължаваше да звъни. Спря се за миг и погледна стенния часовник. Стрелките залепнаха на 22 без десет. Ама, че работа тази вечер мислеше да остане сам.  Отказа на  Маги   да се срещнат   след работа. Нямаше време за приятелите си. Той искаше да си почине, да поиграе на любимите си компютърни игри,  да помисли за бъдещето си. Звънеца продължи да звъни.

          - Кой е,  идвам?

         - Аз, не ме ли позна!

      Влади отвори със замах вратата, познал гласа. Пред него застана почти два метра мъж с къдрици до раменете и маска на лицето.

         -Защо си се облякъл така! Искаш да ме плашиш ли! С тази маска на дявол!

      - Днес е  Хелуин! Незнаеше ли, празник на духовете?

        -Не съм канил никой, но влез! Ще пиеш ли една бира с мен! Хайде махни тази  зловеща маска! Неприятно ми е!

       Маскираният прекрачи прага и затвори вратата. Влади се обърна с гръб към него.  Тръгна с бавни крачки към хола. Изведнъж усети, как една силна ръка го грабна из- отзад.  Лявата  обхвана главата му.  Дясната го дръпна   назад.  Нямаше време да извика.  Главата му се блъсна в рамото  на нападателя му. Зашеметен усети , как оня  сряза гърлото му. Болка…Миг… Светкавица… Светът изгуби очертанията си.  Кръвта шурна. Заля гърдите му. Опръска маската застанала до лицето му. Изцапа ръката облечена в медицинска ръкавица, задържала ножа. Мъжът отблъсна мъртвото тяло. То тупна на земята заемайки неестествена поза. Наведе се. Озверял заби няколко пъти  острието на ножа в гърба му. Изправи се победоносно и го прескочи. Насочи се към банята. Пусна чешмата. Струята заля обагрения нож. Порозовялата вода се завъртя и изчезна в канала. Изми ръцете си без да сваля ръкавиците. Спря кранчето.  Подсуши се с хавлиената кърпа. Прибра ножа в задния си джоб. Насочи се право към спалнята. Знаеше какво търси. Отвори чекмеджето на нощното шкафче. Разрови бельото. Измъкна няколко дебели пощенски плика. Погледна вътре.  Бяха пълни с пачки пари. Усмихна се.  Напълни джобовете си. Телефонът иззвъня. Един път, два пъти. Този продължителен звук го накара да побърза. Влезе в хола грабна лаптопа под мишница . Телефонът  спря да звъни. Притеснено издърпа кабелите на зарядното. Огледа се. Нямаше,  какво да прави повече тук. Телефонът  зазвъня отново. Маскираният хукна навън. Прескочи окървавения труп.В бързината не успя да затвори добре вратата. Отправи се към асансьора. Нетърпеливо престъпваше  от крак на крак.  Уплаши се, когато чу скърцането на асансьора. Помисли си, че може да има човек вътре.  Преди да се отвори вратата  успя да се спусне по страничните стълби. Бягаше с всички сили надолу прескачайки стъпалата. Стигна външната врата. Излезе тичайки по улицата.  Махна маската и ръкавиците. Хвърли ги в близкия контейнер. Точно в този момент, когато той се качваше в колата си приятелката на Влади,  Маги застана пред вратата  и натисна звънеца. Разнесе се нежна мелодия. Озадачена, че никой не ѝ отваря, натисна дръжката. Вратата поддаде. Тя нахълта в коридора и едва не се спъна в  изстиващия  труп.  Момичето изпищя. Задави се. Паниката стегна гърлото ѝ. Направи няколко крачки назад. Беше гледала много криминални филми. Знаеше, че не трябва да докосва нищо. Веднага набра 112. Съобщи за убийство. Когато екипа полицаи и лекари от спешното пристигнаха я намериха свита на кравай седнала близо до вратата. Прегърнала коленете си ридаеше.  Детектив Савов се наведе над треперещото момиче. Побутна я леко по рамото. Подаде ръката си. Тя го погледна. Очите ѝ блуждаеха.

           - Трябва да ни помогнеш!- тя хвана подадената ѝ  ръка и стана.

          - Почти бяхме сгодени…- изхлипа тя.

     Детективът стисна ръката ѝ за кураж. Минаха през прага. Трима криминални служители се суетяха около трупа. Единият снимаше с професионален фотоапарат.  Другият оглеждаше мъртвото тяло.  Третият  снемаше пръстови отпечатъци.  Савов и Маги заобиколиха трупа  и се насочиха към спалнята. Веднага погледа им се насочи към полуотвореното чекмедже на нощното шкафче. Детектив Савов пусна ръката ѝ.

          - Влади тук държеше спестените си пари!- през сълзи каза Маги. – Той не вярваше на банките.

          -Много ли бяха… Парите…Тук няма нищо.- Савов  държеше  с две ръце  бельото на Влади.

         -  До, колкото зная, там имаше 20-30 хиляди евро. Мислеше да си купува джип. Мислеше да се оженим. Можеше да вдигнем голяма сватба.- очите ѝ бяха сухи.

     Савов пусна бельото в отвореното чекмедже. Потърка длани облечени в найлонови ръкавици. Кимна с глава. Преминаха в хола.

         - Тук липсва лаптопа! – каза тя.- Той често работеше от вкъщи. Понякога и в офиса на фирмата. Компютърен инженер е. Гордееше се с това. Беше много добър в професията си. Ценяха го. Може да проверите.

       - Имаше ли приятели? – тя кимна с глава- Напишете ми адресите и имената им.- подаде ѝ лист и химикал.

      - Приятелите… Сашо, Мишо и Радо! Ето тук написах адресите и целите им имена.

     - Струва ми се, че огледахме навсякъде. В кухнята няма следи в банята също.

Маги и детектив Савов излязоха в коридора. Там  цареше убийствена тишина. Криминалистите и трупа ги нямаше.  На пода  проблясваше позасъхнала  голяма локва кръв. Двамата  прескочиха  очертанията  с тебешир на доскоро  лежащия в неестествена поза мъж. Маги заключи апартамента на Влади. Детектив Савов запечата вратата  с жълта лента.

      - Да те изпратя! Колата ми е долу пред блока!- каза Савов

     -  Няма нужда да ме изпращате. Живея в отсрещния блок! Звънях на Влади по телефона два пъти.  Усъмних се. Нещо ме накара да дойда.  Дойдох и го видях. Беше  мъртъв. Тогава се обадих на 112.

    - Все пак ти си основния свидетел! Моля те да не напускаш града тези дни може да ни потрябват твоите показания.

    - Няма проблем! Нямам никакви планове.-качиха се в асансьора и се разделиха пред входа на жилищния блок.

……

       Детектив Савов стоеше на бюрото си в първо районно на МВР. Наближаваше края на работния ден. Разлистваше папката с показанията на тримата приятели на Влади  убит и ограбен в собственото си жилище. Случая беше изстинал. Тримата му приятели имаха здраво алиби.  Почти половин година  криминалистите усилено  работиха по случая и нищо.  Какво му убягваше? Какво недовиждаше? Прелисти отново папката. Никаква идея! Никакво просветление! Усети глад. Огледа се. Стаята беше празна. Колегите  ги нямаше. Хвърли папката на бюрото и стана. Навлече светло кафявия си шлифер. Намести кокетно в същия цвят бомбе. Огледа се в огледалото. Остана доволен от видяното. Обичаше филмите за Детектив Марлоу  опитваше да му подражава. Мина покрай портиера. Махна му за довиждане и излезе навън.  Вятърът ощипа лицето му и се плъзна по врата. Тръпки преминаха по гърба му. Вдигна яката на шлифера и нахлупи бомбето за да не хвръкне от главата му. Тъмни, черни бухлати облаци закриваха небето. Миришеше на дъжд. Детектив Савов тръгна с бързи крачки. Едри капки опариха лицето му. Претича към близкия жилищен блок и се скри под балкона.  Остави на земята малкото черно куфарче, което винаги носеше със себе си и извади пакет цигари от вътрешния джоб. Беше останала само една. Извади я и я постави между устните си.  Смачка пакета и понечи да го хвърли, но си спомни нещо и го пъхна в предния си джоб. Извади запалката и щракна. Пламъчето освети лицето му. Запали цигарата и всмукна . Издуха дима. Какво блаженство. Дъждът се засили. Колко ли време щеше да вали?  Стомахът му се сви от глад. Само да спре дъждът и можеше да отиде в близкия  ресторант. Никой не го чакаше в къщи. Живееше като вълк единак. Нито жена. Нито деца. Беше женен за работата си. Дъждът се превърна в порой. Уличните лампи едва просветваха. След третото всмукване на цигарата пред очите му се стече плътна стена от вода. Потекоха реки достигнали почти до нивото на тротоара. Не се виждаха жилищните блокове отсреща. Хвърли фаса до крака си и го стъпка  с подметката си. Бягащи стъпки. Мистерия. От водната стена в страни от него  изплува силуета на мъж с бутилка уиски в ръка. Детектив Савов запази хладнокръвие.

       - Здравей, приятел!- каза почти два метровия мъж и  с две глътки изпразни половината бутилка- Искаш ли?

      - Не!- не обичаше да пие от бутилка.

Мъжът го изгледа учудено. Тръсна дългите си къдрици,  от които хаотично се разпръснаха хиляди капки. От него се стичаше вода. Глътна още от алкохола. Около него се носеха алкохолни пари.

      - Знаеш ли приятел? Много ми харесваш!- облегна се на стената до него.- Имам ти доверие. Ти си готин човек.- мъжът отпи още от златистата течност.- Ти не ме познаваш! Аз не те познавам! Ама знаеш ли аз ти вярвам.- разплака се.

     Детектив Савов се отдръпна леко от него. Запази дистанция. Дъждът не намаляваше. Поне под балкона беше сухо. От къде се взе този досадник?  Мъжът се залюля. Беше пиян. Много пиян.

      -Аз, приятел… Извърших убийство!- само пиян можеше да говори така, Савов наостри слух не се обади, чакаше.- Убих приятеля си…Най- добрият… - изпаднал  в алкохолно откровение продължи.-   Завиждах му! Знаеш ли, как му завиждах! Безумно му завиждах. Имаше Маги. Красивата Маги с изумрудените очи…  С черните мигли… Със сочните устни... Стройната Маги… Разбираш ли приятелю… Какво направих…- захленчи, избърса сълзи с опакото на ръката си надигна бутилката, отпи още от златистата течност.- Завиждах му за професията… Завиждах му за парите, които една вечер ми показа  скрити в нощното шкафче… Завиждах за мечтите му… Завиждах за това, че искаше да си купи джип… Имаше най- скъпия лаптоп… Завиждах му…- олюля се изпи последното съдържание от  бутилката.- Обмислях го дълго време… И на Хелуин празника на духовете и вещиците… Отидох в апартамента на моя  приятел с намерение да го убия и да го ограбя. Сърцето ми биеше , като полудяло… Знаеш ли приятелю. Съставих план…Имах алиби… Живея с родителите си… Казах им, че си лягам в стаята си… Заключих вратата и пуснах силно телевизора… Излязох през прозореца. Спуснах се по водосточната тръба.  Живея на третия етаж… Представи си… Не паднах… Просто нея вечер, убих Влади.  Прерязах му гърлото. Взех парите му. Взех лаптопа му. Измих ножа и го скрих в задния си джоб… Чувах думите му всяка вечер.” Ще пиеш ли една бира с мен?”Сънувах кошмари. Пропих се. „ Радо! Радо!- нареждаше майка ми- Не трябва да пиеш! Ще се погубиш! „- но аз не я слушах. Пиех… Пиех… Пиех. Никой не разбра, че аз съм  убил Влади… В полицията ме разпитваха, но аз издържах. Не си признах… Имах здраво алиби… Ако ме питаш, как се върнах… Върнах се по същия начин, по който бях излязъл. Родителите ми незнаеха нищо. Те свидетелстваха за мен… Те бяха моето алиби…

      Детектив Савов мълчеше. Поглеждаше  от време на време  младежа до себе си. Радо се залюля. Надигна празната бутилка. Само устните му се овлажниха от останалите капки в нея.  Ядосано  погледна през стъклото. Запрати я в нищото пред себе си.  Бутилката се завъртя във въздуха проникна през  мътната водна стена. Изгуби се някъде. Удряйки се в близкото дърво се разби на хиляди парчета. Савов се стресна от звука на счупено стъкло. Радо се отлепи от стената и тръгна напред. Детектив Савов понечи  да го спре. Ръката му увисна  във въздуха. Думите му заседнаха в гърлото, когато Радо изчезна зад плътните струи на дъжда. Не го последва. Неискаше да се намокри. Натисна по плътно гърба си  до стената. Замисли се. Случайността разкри случая. Имаше желание веднага да се обади на дежурния в МВР, но реши да го отложи за утре. Ще последва арест. Разпит. Следствие. Прокуратура. Съдебен процес. Съдията ще отсъди за Радо затвор.  Може и до живот. Дъждът намаля. Мътните води стигнали до ръба на тротоара започнаха да се оттичат. Детектив Савов погледна часа изписан на екрана на телефона. Въздъхна, показваше двадесет и един и половина. Имаше време за ресторанта.   Детектив Савов тръгна по улицата, когато дъжда напълно спря и  водата се оттече.  Заобикаляше големите и малки локви отразили светлините  на уличните лампи,  като в огледало. Глад свиваше стомаха му. Жажда. Представи си тлъста пържола и голяма чаша наливна бира. Ускори ход.   Ето, че пред него най- после  се изпречиха, светещите реклами на ресторанта отсреща. Това го накара да побърза.