Станислав  приклекна и се скри зад големите сочни листа в джунглата. Черна  пантера грациозно извила врат лежеше върху полегатия клон на близкото дърво пред него.  Застинала не помръдваше.  Само ярко зелените ѝ очи проблясваха в мрака. Сърцето му се качи в гърлото, усилило своя ритъм. Едва пое въздух. Страха скова крайниците му. Пантерата скочи леко на земята без да се интересува от него. Протегна се. Огледа се. После се шмугна в шубрака. Станислав затаи дъх. Скоро навърши четиринадесет години. Духна четиринадесет свещи върху тортата. Родителите му го оставиха да празнува с приятелите си. Настана голямо веселие. Играха на компютърни игри, измисляха щуротии.   А сега не разбираше, какво се случва  с него.  Къде се намираше? Какво ще го последва? Всичко му изглаждаше  нереално. Вярно е, че обичаше да чете приключенски романи, варно е че се увличаше по пиратски истории ,вярно е че нищо друго не го интересуваше освен литературата и книгите.  Чувстваше се смутен. Над главата му прелетяха от клон , на клон група маймуни. Крясъците им го подлудиха. Когато се отдалечиха се чу плясък на вълни. Обърна глава. Видя  шестима мъже облечени странно. Скочиха от двете страни на лодката забила нос в пясъка на брега. В далечината на фона  на нощното небе обсипано със звезди се поклащаше огрян от кръглата луна пиратски кораб. Беше истинско, толкова истинско. Черният  флаг с изрисуван бял череп, разперените платна, дървената статуя на жена отпред на носа на кораба го плениха.” Това са пирати!”-развълнувано шепнеше момчето. През това време шестимата мъже завързаха лодката с въже на един кол разтовариха няколко сандъка. Двама по двама пиратите  хванаха халките отстрани и понесоха товара си безмълвно. Станислав тръгна след тях,  по техните стъпки образували се на пясъка. Всичко това го вълнуваше повече от математиката от тези скучни уравнения. Бяха го скъсали на поправителния изпит. Господин Германов го погледна строго и му каза”- Ще те чакам на есен”- колко досадно, ваканцията ,  лятото бяха  изгубени за него. А там на рафтчето до леглото му го чакаше книгата „ Капитан Блъд „на Сабатини. А сега джунглата живееше и дишаше пред него и около него. Притича приклекнал. Доближи забързаните мъже. Прескочи една гърчеща се змия пред него на пясъка. Мълчаливи  мускулестите, загорели от слънцето мъже тръгнаха по една едва забележима пътека между дърветата. Там е пантерата искаше да ги предупреди той, но гласът му не излезе. Погълнат от всичко, което се случваше около него не разбра, как стигна до входа на една пещера,  в  която влязоха пиратите. Станислав набра смелост  и без да се озърта влезе вътре. Нямаше фенерче, но всичко се виждаше ясно. Извивките и вдлъбнатините изрязани в стените. Мъжете заприказваха на някакъв неразбираем език. Въпреки, че момчето се доближи до тях те не го видяха. Трябваше да ги помоли да го вземат на кораба. Да отплува с тях. Да разгледа много страни.  Да се впусне в приключения. Мъжете след кратък спор оставиха товара си  в една ниша,  събраха една купчина камъни и изкусно ги натрупаха върху сандъците.  Скриха ги от погледа на любопитните. Свършили тежката задача излязоха навън. Станислав ги последва. Изведнъж се чу страшно ръмжене. Пантерата изскочи разярена и повали първия излязъл от пещерата мъж. Той закрещя размаха ръце, но след малко утихна окървавен. Другите се уплашиха и побягнаха. Станислав замръзна на място. Пантерата го погледна  с зелените си смразяващи очи,  оставяйки мъртвия мъж на земята се засили с един скок към него. Станислав видя  огромните лапи с остри нокти. Направи две крачки назад. Спъна се и падна. Край на всичко. Затвори очи, очаквайки острите зъби на пантерата, но нищо не се случи. Плахо отвори очи. Звездите блещукаха на небето  Кръглата луна чертаеше блестяща пътека по гладката морска повърхност. Станислав се изправи зачуден от обстановката, в която се намираше. Беше заспал в една рибарска лодка на брега на морето. Всичко се случи след, като разбра, че е скъсан на  изпита по математика. Гняв и сълзи напираха с пълна сила в очите му. Причерня му. Искаше да избяга от всички и всичко. Отиде до автогарата купи билет от шофьора на първия му попаднал автобус и се намери в Кранево рибарското селище. Дълго се скита по брега , докато настъпи нощта. Не изпитваше глад. Огледа се нямаше жива душа. Видя поклащащата лодка на брега на морето. Реши да се приюти в нея. На дъното на лодката имаше струпано одеяло и една рисунка нарисувана от детска ръка. Пиратски кораб с черно знаме с изрисуван  бял череп. Зави се с одеялото и заспа. Събуди се измръзнал. Напипа телефона в задния джоб на панталона си. Набра номера. Зачака. Чу треперещия глас на майка си.

          - Миличък къде си? Какво се случи?

         - Майко прости ми! Скъсаха ме на изпита по математика! На есен пак …В Кранево съм! Помогни ми нямам пари да се върна!

          - Притеснихме се с баща ти!-майка му плачеше- Нали си здрав. Другото не е важно! Ще потърсим учител  по математика! На есен ще го издържиш. Не се тревожи! Един часа е! Ще се простудиш! Идваме с баща ти! Къде се намираш точно… Ей сега палим колата и идваме…

Станислав ѝ обясни, че се намира  в рибарското селище и е спал  в  една лодка,  че ще ги чака с нетърпение. Батерията на телефона му падна. Не можа повече нищо да обясни. Минутите се точеха бавно. Изскочи от лодката. Взе рисунката с пиратския кораб за спомен. Сгъна я и я натика в задния си джоб до мъртвия телефон. Като се прибере ще зареди батерията. Фаровете на колата го заслепиха. Той се отдръпна. Майка му изскочи разтреперана  го прегърна и даде вола на сълзите си. Баща му се доближи до тях и ги обгърна с големите си ръце в силна прегръдка. След няколко минути вече пътуваха към къщи. Станислав се усмихваше облегнал се на задната седалка спомняйки си чудноватия сън  и пиратите.