Лятното обедно слънце изгаряше кожата ѝ.  Тя бързаше със ситни крачки по късата китна уличка в близост до гарата. Тънките токчета потракваха по асфалта последвали ритъма на полудялото ѝ сърце.  Той я чакаше там в малко хотелче за кратки срещи.   Знаеше, че е женен. Знаеше, че има две деца. Знаеше последствията. В този момент за нея нямаше никакво значение това. Той я чакаше там. Подозираше, че колегите ѝ шушукат зад гърба ѝ. А годеника ѝ? Просто, беше забравила за него.  Дали се уплаши от предстоящия брак или  поиска да се почувства свободна още малко, не можеше да каже.  Тръгна за срещата с огромно желание.  Каква късметлийка само! Малки светулки озариха мечтите ѝ. Той, нейния шеф беше елегантен мъж. От многото въздишащи по него жени, той избра нея. Шепнеше ѝ сладки думи всеки ден. Възхищаваше ѝ се. Казваше ѝ, колко е красива. Колко е нежна. Колко е умна. Дързък и настоятелен сломи нейната съпротива. Нямаше никаква представа защо се съгласи на тази среща.  Записа  адреса на хотела на малко листче. Трябваше  после да го изгори. Тръпнеща прочете бележката. Огледа се. Видя двуетажна сграда със заоблени балкони и десетина стъпала до входа.Това е хотела. Сърцето ѝ спря за миг. Задъхана притича до горе и натисна звънеца. Чу се странна меродия. Вратата  се отвори автоматично сякаш я подкани невидима ръка.Тя премина през малко коридорче. Застана пред рецепцията.

        - Здравейте!- каза жената.

        -Здравейте!  Казаха ми, че има запазена стая за Петрова! -прошепна тя.

         -Стая 102! Чакат ви! -жената дъвчеше дъвка .

          Странната мелодия на звънеца изпълни фоайето.

         -Изчакайте малко!- жената    се наведе и натисна бутона

          Петрова се обърна.  Вратата се отвори.  Светът се срути върху главата ѝ. Гледката  смрази сетивата ѝ. Ужас !  Шок!  Видя годеника си застанал до входната врата. Безпаметно се отзова зад близката колона. Изтръпнала  помисли,  че той я следи. Обезумяла от страх, загриза лакирания си нокът. Сърцето ѝ подскочи,  когато го видя със стройна блондинка под ръка.   Двамата преминаха покрай нея без да я видят.

         -Стая 104!- чу жената да казва  номера .

          Стаята до нейната стая ! Истински кошмар! Погледна  зад колоната! Трепереше! Зъбите ѝ тракаха! Гледаше отдалечаващите фигури! Годеникът ѝ изневеряваше! Погледна ръката си.  Пръстенът с диамант, които ѝ подари той.  Спомни си клетвите за вярност, любов и датата за сватбата. Сълзи напираха в очите ѝ. Тихичко се измъкна из  зад колоната. Запристъпва бавно. Тях ги нямаше. По- бързо, по- бързо.  Тичаше по- бързо от вятъра. Жената от рецепцията учудено я погледна.   Безразлично вдигна рамене. Какво ли не бяха виждали очите ѝ?

       Петрова тичаше, тичаше, тичаше. Цяла вечност. Стигна стая 102. Нахълта съсипана вътре. Блъсна вратата след себе си и се намери в прегръдките на шефа си.

      -Чаках те скъпа! -каза той - Много си нетърпелива. Поръчах шампанско. Ела! Ти трепериш? Какво ти е? Седни!

     -Ще отида до банята. - едва промълви в потрес.

     -Ще те чакам!- усмихна се той предвкусвайки насладата.

        Петрова събу несръчно обувките си, те се разпиляха по пода. Влезе в банята и затвори вратата. Сърцето ѝ биеше до пръсване. Изхлипа. Годеникът ѝ изневеряваше в 104. А тя, тя… Какво правеше тук? Подпря длани на мивката. Погледна в огледалото  разкривеното си отражение. Не можеше да се познае.  Бузите ѝ пламтяха. Очите ѝ трескаво наблюдаваха  непознатата жена в огледалото. Пое няколко пъти въздух. Гърдите я боляха. Пусна водата и наплиска лицето си.

    -Ела скъпа! - чу гласа на шефа си.

Спомни си, за какво беше дошла. Бавно съблече дрехите си. Свлякоха  се на пода. Прескочи ги и излезе от банята по бикини. Шефът ѝ я загледа с искрящ поглед. Поне ще изневери на годеника си за отмъщение. Времето ще покаже…