Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2020 12:17 - Един миг тишина
Автор: blagaboneva Категория: Забавление   
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове:
0




          Погледът му се замъгли. Режеща болка сряза гърдите му. Взря се в огледалото. Замъгления образ се проясни за миг.Не позна изкривеното си изображение.  Залюля се.  Подпря ръце  на мивката. Опита се да се задържи. Някаква музика кънтеше в ушите му. „Помощ!”- искаше да извика. Устата му се отвори, готова да погълне въздуха. Задави се. Гърлото му задращи. Не мажеше да преглътне. Трепереше. Кръвта във вените му закипя. Усети как пръстите му се изплъзват . Сърцето му се готвеше да изхвръкне от гърдите.  Болезнени спазми свиха стомаха му. Свлече се на пода в тоалетната в ресторанта,  примрял от ужас. Някъде далече запя певица. Потъна в черна тъма. Един миг тишина. Изгуби се в мрака.  Животът му премина, като на кинолента. Съзнанието му се изгуби някъде. Спомените заваляха на бърз кадър. Майка му крещеше, скубеше косите си. Чу гласа ѝ хрипкав и дрезгав, на моменти изтънял от тревога  и гняв. „ Светлине, ти си виновен, че баща ти ни напусна. Ти си виновен”- той беше само на четири години, каква вина имаше, че баща му си отиде за винаги. „- Никога не съм те искала.- продължаваше тя да нарежда- Ти се вкопчи в мен, като пиявица въпреки всички предпазни средства, които бях взела.  Исках да те махна. Исках да направя аборт, но бях закъсняла. Сега какво да правя с теб?  Баща ти не те обича! Аз не те обичам!.” Той лежеше върху плочките на пода  в тоалетната на ресторанта пребелил очи, самотен и изгубен. Беше първи или втори клас. Играеше си на двора в училище. Топката се търкулна и спря до оградата. Той се затича, другите деца го последваха. Той се спря. Учудено погледна към един мъж застанал зад оградата,  той не го заговори само триеше сълзите си. Децата взели топката побягнаха с викове зад гърба му. Често виждаше този мъж  ту в близката градинка, ту някъде наоколо. Искаше да се доближи до този странен мъж и да го попита ,кой е и какво иска от него, но не смееше. Така минаха годините. Вече учеше в гимназията, когато се запозна с този мистериозен  човек. Беше баща му.  Майка му грешеше. Нямаше следа от омраза. Тайно се срещаха за  да не дразнят майка му. Нещата се развиваха добре до днес. Баща му го покани на кафе да обсъдят бъдещето му. Срещнаха се на ъгъла близо до неговия дом. Баща му го прегърна през рамо.Тръгнаха към кафенето и се сблъскаха с майка му. Тогава последва скандал. Майка му остави торбите с покупки на земята. Баща му притеснен обърна гръб и замина за да не я дразни. Светлин посегна да вземе чантите ѝ да и помогне, но получи няколко шамара по бузите. Заудря го с юмруци по гърдите. Изрече куп зли думи и проклятия. Той не я спря от уважение към нея , не се защити. Чувстваше се отхвърлен, окаян, не обичан. Поне имаше Милена приятелката си. С зачервени бузи от шамарите обърна гръб на майка си,  оставил я самотна да ридае на улицата с пълните чанти с покупки. Отдалечи се от нея много разтроен. Обади се по телефона  на Милена и я покани на ресторант тази вечер. Това го успокои.  Тя го обичаше! Прие да се срещнат. Нещо силно. Нещо топло го накара да се отбие до близкия бижутериен магазин. Купи годежен пръстен златен с диамант. Плати с карта. Вечерта  след вечерята преди да поръчат десерт  предложи брак на Милена. Тя отказа. Не била готова за семеен живот.  Прилоша му и се отправи към тоалетната. Беше прецакан. Беше отхвърлен от всякъде. Животът му нямаше смисъл. „ Линейката идва! Спокойно!”- чу в просъница няколко разтревожени далечни гласове. За какво му е линейка? Не разбираше, какво става. „ Докторе, ето тук!”- чуваше далечен глас. Напрегна очи. Замъглен образ на мъж се надвеси над него. Усети нечии ръце да откопчават копчетата на ризата му  и да допиват нещо студено по  настръхналата кожа на гърдите му. Навярно слушалка.  Стегнаха ръката му. Навярно му измерваха кръвното налягане. Изпита болка от убождане. „ Една две минути и ще се оправи! Няма нужда да го вземаме в болница!”- чу плътен мъжки глас. Мъжът все още стоеше над него, когато физиономията на лекаря се оформи пред очите му, вече дишаше спокойно. Понечи да се изправи. Няколко чифта ръце посегнаха да му помогнат. Чуждите хора го изправиха на крака, а най –близките му,  не го обичаха.

- Благодаря ви докторе! Незная, какво ми стана? Почувствах се много зле! Помислих,  че умирам! –каза Светлин с несигурен глас- Благодаря ви!

- Това често ли ви се случва?- попита лекаря, млад мъж с добре оформена брадичка и мустаци.

- Мисля, че за трети път, но преди бяха по- леки пристъпи! Какво ми е докторе?- Светлин огледа няколкото мъже, които бяха го наобиколили.

- Получили сте паник атака!  Не е по моята компетентност! Ще ви запиша един телефонен номер на моя колежка доктор психолог!

         Докторът извади химикал и тефтерче от горния  джоб на бялата си престилка,  набързо надраска нещо на едно листче скъса го и му го подаде.  Светлин погледна написаното и въздъхна.  Сгъна листчето и го прибра в задния си джоб на панталона.

- Ще се възползвам докторе!

- Аз нямам работа повече тук! И така довиждане и се пази!

- Довиждане!- двамата стиснаха ръце.

       Докторът взе чантата си и напусна помещението на тоалетната. Светлин върнал цвета на лицето се усмихна на мъжете, които му помогнаха да се съвземе и  с бодри крачки се отправи към масата в ресторанта. Милена го чакаше. Това го изненада.

- Много се забави!?- каза тя и го погледна със странен поглед.

- Само един миг!

-На мен ми се стори цяла вечност!

-Ще си поръчаме ли десерт!

- Да, за мен Тирамису. А за теб?

- И за мен същото!

- Ще натисна бутона! Сервитьора ще дойде след малко.

- Може ли да те попитам още веднъж?

         Милена гледаше сплетените си пръсти полегнали върху покривката на масата. Само леко кимна с глава. Оркестъра засвири някаква стара мелодия. Светлин отново извади кутийката с годежния пръстен . Постави го на масата и го побутна леко към нея.

- Ще се омъжиш ли за мен!- попита той.

- Ще си помисля!!! Почакай до утре!

- До утре! -повтори той ката ехо.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blagaboneva
Категория: Забавление
Прочетен: 36620
Постинги: 42
Коментари: 0
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031