- Антон страх ме е! Каква тъмна нощ! Нищо не се вижда! Гората е гъста и непозната!- прошепна Вероника и стисна ръката му.
      -Не се страхувай! Скоро ще намерим пътеката към лагера. Трябва да е някъде тук! Повярвай ми, когато ...

               
              - Здравейте, инженер Зарев! Защо ме извикахте тук на детската площадка?
               - Сега ще ви покажа професоре! Седнете до мен на пейката!

         По заповед на командира, войниците бързо отстъпиха от бойното поле. Наскачаха в окопите.    Почувствали се защитени насядали  в калта. Едни заспаха веднага, други запяха тихо весела песничка, трети свиваха цигари. Така или иначе...